dz
Trash Notes.

⨸ Jul 26, 2020

Когато на хората им писне да ги лъжат, те обличат най-хубавите си дрехи, излизат от апартаментите си и се стичат към центъра на града. Те не са особено шумни, не крещят лозунги, не викат „Оставка“ или „Мутри вън“, само очите им блесят. Улиците започват да се пълнят, излезли са хиляди, всеки е оставил заниманието си, защото то може да почака до следващия ден. Приятели се срещат и разговарят помежду си, обсъждат събитията, спорят. Няма трибуна, няма тонколони, няма оратори. От време на време от някъде се чува вик, на който отговаря друг вик от тълпата. Хората се смеят, тъй като виковете често са смешни. Стъмва се и в един момент гласовете заглъхват. Всички палят свещи. Телевизията спира сериалите и предаванията си и започва да предава на живо. Хората, които не живеят в града гледат какво се случва. То е по-скоро скучно, защото нищо особено не се случва, и все пак хората не спират телевизорите. Те не гледат екрана като зомбирани, вършат си обичайните неща, готвят, вечерят, само от време на време поглеждат и виждат, че хората са все още там. Има и шотове с дрон и всъщност е доста красиво. Полицаите са обградили институциите, но не смеят да тръгнат срещу хората. Властта, срещу която стоят хората разбира, че повече не може да ги лъже.

Горе-долу така си го представям, но така ли се случва в действителност?