Labyrinth dice

Room prpr

Предговор

Посвещавам тази книга на Исабел, моята дъщеря. Това дори не е книга, а документално четиво със сантиментални отклонения. Разказва се за едно пътуване до Куба през февруари 2005-а година. Първоначално мислех, че го пиша, за да ми помогне да не забравям детайлите, но постепенно взех да се отплесвам, докато нещата не стигнаха до тук.

Когато се върнах, много хора ме питаха какво е там. На приятелите чистосърдечно признавах, че не мога да го опиша, че главата ми се рее в космоса и че няма да се върне скоро. Но на останалите се налагаше да разказвам по нещичко, защото не обичам да изглеждам груб. Почти винаги ми задаваха и по някой въпрос, на който не знаех отговора. Например: „Тоя Фидел, няма ли да умира вече?”; „С колко пари на ден може да се изкара?”; „Има ли акули в морето?”. А след това не се чувствах добре, защото за Фидел нямам представа, за парите е относително, а акула никога не съм виждал.

Оказа се, че не мога толкова лесно да обясня какво е там. Впечатленията ми бяха какофония от ярки детски спомени, примесени с емоцията от дългогодишното завръщане и присъщото за големите търсене на обяснение за всяко нещо. Затова реших да напиша всичко така, както го видях и както го почувствах, без да се старая да отделям истината от собствената си митология. Да разкажа не какво е там, а какво се случи, докато бях там. Така ми е по-лесно и по-честно.

Цялата история е много лична, почти сълзлива. Описаните събития касаят единствено мен и хора много близо около мен. Това е и нещо като обяснение в любов. От край време страдам от страстта да обяснявам на хората писмено колко са важни за мен и колко ги обичам и ценя. Сигурно е така, защото не им го казвам достатъчно често.

Много бих искал, когато някой прочете това, да изпита онова странно желание — да бъде по-добър човек. Като Боб Марли, Хосе Марти или като Здравко. Ще съм много доволен, ако син реши, че трябва да бъде по-добър син, а баща — по-добър баща. Или приятел — по-добър приятел. Даниел Петков веднъж ме попита от Сан Франциско още ли го има онова капанче, срещу трета сменна, където малкото било 100 грама, а голямото 200. Нямам представа, това капанче някакси съм го пропуснал. Но едно нещо е ясно — понякога в живота и малкото е голямо. Така че ще се радвам и на всякакви дребни неща.

— Неделя, 3 април 2005 г.


Labyrinth dice

Room dewm

dz
Trash Notes.
⦿

⨸ Feb 11, 2004

Известни са случаите на лошотия при децата — едно убило котка, друго изяло врабче, трето забило кол в спиците на колелото на другарчето си, а четвърто отхапало ухото на учителката си по математика…

Понякога ги виждам да се мотаят наоколо на групички и си мисля какви ли ще станат като пораснат. И също така си мисля: защо майките и бащите на тия деца не им пускат повече Боб Марли!? Според мен, когато човек слуша Боб Марли той става по-добър.


Labyrinth dice

Room dzhp

detskazakuska

В живота има много случаи, в които сякаш всичко отива по дяволите и няма никаква оправия, но в този сайт не става въпрос за това.


Labyrinth dice

Room stat

like my statosStatus Market

status-8035
status-7549
status-9883
status-1238
status-6272
status-7885
status-2014
status-8688

Labyrinth dice

Room musc

istMusic archive

Bikini power
Misfits
Dave Greenfield
Siouxsie & The Banshees
clash
Monkey Gone To Heaven
Vote for Cosey
Pixies
Bob Marley 1979

Labyrinth dice

Room werk

Carlos Arnerarchive

Nothing found.


Labyrinth dice

Room lofe

Loves & FearsLoves & Fears

Tyrannoskull
Dendrophilia

Labyrinth dice

Room trsh

ist Trash Notes

Room ykvt

Room vxby

Room fdfg

Room d4qw

Room ow84

Room az5u

Room b8pg

Room b7pg

Room s4jq

Room 2ukg

Room 9zzn

Room bf5u

Room tduj

Room fkpb

Room 5kta

Room fosb

Room bcw3

Room dewm