Fishermen at Sea by Joseph Mallord William Turner

Room nihl

Burning People

На пикник
с нихилисти

Fishermen at Sea by Joseph Mallord William Turner

Dendrophilia

Room dhvr

Loves & FearsDendrophilia
The Love of Trees.

Dendrophilia

Antonio Machado

Room anma

ist
Caminante,
No hay camino.
⦿

Antonio Machado

Labyrinth dice

Room cc3u

Clouds

Алтокумулус стратиформис перлукидус
транслукидус ундулатус.


Labyrinth dice

Room 2ukg

dz
Trash Notes.

⨸ Jan 3, 2020

Изпуснах 102 буквално за секунди, но за щастие след него идваше 67 и се качих на него. С мен се качи и хубавата рижа мацка, която понякога засичам на спирката. Нямах време, или по-скоро не се сетих да се погледна сутринта в огледалото, но предположих, че изглеждам както се чувствам т.е. ужасно. Законтрих се в един ъгъл и започнах злобно да ровя в торбата за слънчевите очила, но установих, че съм ги забравил. Слушалките обаче бяха там и бяха някакво спасение. Нахлузих ги и започнах злобно да цъкам по Spotify, когато някой застана срещу мен – рижата мацка? Не, контрольорка. В първия момент помислих, че проси и направих знак да ме подмине. Тя обаче настоя и чак тогава видях апаратчето. Малко конфузно се получи, но можеше и по-зле да е, поне си носех картата.

На следващата спирка слязох и слънцето ме ослепи. Чаках няколко минути светофара да светне зелено, но така и не светна. За пореден път си помислих, че тези апартчета, които натискаш за да светне зелено са пълна глупост и че дори са опасни. Пресякох на червено. Преборих се с телефона и най-накрая гласът на Jimi Hendrix започна да се влива в ушите ми. Нулирам се и забравям за всичко. Започвам да търся думи за да опиша това, което чувствам.

Качвам се на следващия рейс, но нищо сносно не ми идва на акъла, хрумват ми само безсмислени, клиширани фрази. На отсрещната седалка човек с вид на клошар чете Стършел и се хили налудничаво. Зарязвам Jimi и насочвам мислите си към него. Междувременно автобусът завива наляво на Семинарията и разбирам, че съм се качил на 88, вместо на 94. Голям прас, ще походя една спирка. Джимарата се вихри в главата ми, слънцето блести като за последно, а и се оказа, че очилата си били в торбата. В градинката до спирката двама клошари седят на една пейка и пият, 94 идва почти веднага, качвам се, пожарите в Австралия продължават да бушуват, никога няма да спрат, а Щатите са отсреляли някакъв важен иранец в Багдад.


Labyrinth dice

Room cnhc

dz
The Love
of Poetry.
⦿

Пътнико, няма път.
Пътят са следите
и нищо друго няма.
Пътнико, няма път.
Пътят — сам го правиш,
с всяка своя крачка
проправяш път, и когато
се обърнеш назад — ще видиш
дирята, която си оставил — това е пътят,
по който повече не трябва да минаваш.

© Antonio Machado


Labyrinth dice

Room 9zzn

dz
Trash Notes.

⨸ Jan 20, 2020

Часът е седем. Искам да цъкам още по сайта, но трябва да тръгвам за срещата с етиопците в Кривото. Чудя се дали си струва да описвам този момент, има ли смисъл? Тази скучна вечер в офиса, нещата пред очите ми, полупразната чаша с вода, разхвърляните листа, струва ли си да описвам моменти, които не са по никакъв начин изключителни?

Има ли смисъл да се пазят хиляди снимки и спомени? Ами всички видеа, които сме записали с децата, по тържества, екскурзии, концерти, по аквариуми и зоологически градини? Нали всеки момент, който прекарваме в гледане на тия видеа всъщност е момент отнет от настоящето ни.

Ако след време надникна в този запис, ще ми каже ли нещо? По-скоро не. От друга страна, кой знае какво ще стане при етиопците? Те си падат малко терористи. Може би това са последните ми думи…


Labyrinth dice

Room bnhn

ist
girl power .

Brigitte Nielsen by Helmut Newton