dz
Trash Notes.

⨸ Jan 20, 2020

Часът е седем. Искам да цъкам още по сайта, но трябва да тръгвам за срещата с етиопците в Кривото. Чудя се дали си струва да описвам този момент, има ли смисъл? Тази скучна вечер в офиса, нещата пред очите ми, полупразната чаша с вода, разхвърляните листа, струва ли си да описвам моменти, които не са по никакъв начин изключителни?

Има ли смисъл да се пазят хиляди снимки и спомени? Ами всички видеа, които сме записали с децата, по тържества, екскурзии, концерти, по аквариуми и зоологически градини? Нали всеки момент, който прекарваме в гледане на тия видеа всъщност е момент отнет от настоящето ни.

Ако след време надникна в този запис, ще ми каже ли нещо? По-скоро не. От друга страна, кой знае какво ще стане при етиопците? Може би това са последните ми думи!