Като използвах богатата си музикална култура, реших да покажа на Теодор как точно се свири Smoke on the water на чанове…

Около месец по-късно от словосъчетанието тунквана вафла ми дойде идеята за нов музикален стил: тунк.

Споделих това с Теодор и той на секундата измисли първото тунк парче: “Вечери с водка и винооо, вечери с водка и виноооо, лалалаааааа – лаааааа!!!!”

Малко се ядосах, защото си е направо абсурдно да сме нещо като Маркс и Енгелс на тунк музиката, а същевременно толкова много да ми липсват такива вечери…

Хареса ми израза, който употреби Теодор в един мейл – вечери с водка и вино.

Толкова много ми хареса, че в духа на detskazakuska веднага се опитвам да му измисля определение: непланирани вечери, в които не се притесняваш за това къде и как ще усъмнеш, кой ще кара колата след като се напиеш… Не се притесняваш, че имаш среща утре в девет, или че някой има ужасна нужда от теб и те чака точно в този момент… Вечери, в които спокойно може да се случи да завлечеш някой в ъгъла и да му отделиш два безценни часа за да му разкажеш тъжната история на живота си… Вечери, в които можеш да заспиш в един и да се събудиш в три и да продължиш да общуваш и да се размазваш от удоволствие, да се търкаляш по пода и да искаш още вино и водка.

Интерсно е колко много и ужасно различни жени успяват да проникнат в мислите ми… Някъде след втората ракия ми стана нещо като фикс идея да снимам сервитьорката, която ни обслужваше. Беше от типа hard working girl, качваше се и слизаше по стълбите, носеше огромни подноси с храна, плата със салати, кани с айран, вино и ракия… Въпреки това цяла вечер намираше сили да се усмихва и да отвръща на опитите ни за шеги…

Все не успявах да издебна момента да я щракна – появяваше се изведнъж и докато успея да наглася фотоапарата изчезваше надолу с нова камара чинии. Накрая я помолих да спре за малко и да не мърда и тя смутено се съгласи.