На изпращането на Светльо за Маями видях добра възможност да изразя събраната в мен тъга по класическата схема мастика + мента. Започнахме със свежи майтапи; минахме през приятелски прегръдки; после се повъргалях малко в тревата; после Светльо започна да се съблича; после се опитах да напиша един SMS, но си загубих GSMа в тревата; после танцувахме; после пак се прегръщахме… Сутринта усъмнахме на двора с едни самопоканили се местни момчета, които ни обясняваха нещо за някакви местни обичаи и традиции, за гората и дърветата в нея, както и за някакви кебапчета или по-скоро за тяхната липса.
