Роден съм в един мразовит декемврийски ден в град Камагуей, Куба. Трябва да е било към 16 градуса. Според майка ми съм се родил в два часа след обяд, а според баща ми в два през нощта. Той изтъква за доказателство това, че си спомнял как са висели с баба ми пред болницата по нощите с едно одеяло.
За съжаление баща ми не е човек, на когото може да се вярва за такива неща.
Годината е 1973.
Някъде към края на 60те баща ми, Карлос Мануел, заминава да учи химия в Москва. В Куба има недостиг на специалисти и Съветския Съюз пуска яка квота за кубински студенти, за да могат да дойдат, да се изучат и после да се включат в с пълни сили в изграждането на социализма.
Първата година учи руски в Киев, а втората идва разпределението:
Химико-технологичен Институт в Москва, градът майка.
Причините майка ми, валентина, да се озове там са съвсем други…
Просто се е чудела как да избяга от дядо ми. А той като млад искал да бъде учител, но станал партизанин, и след това партията го изпратила във военното училище и станал генерал. Със служебна Волга.
Та вкъщи било малко като в казарма: равнис, мирно… И майка ми измислила да отиде да учи химия в Москва.
Първата регистрирана среща между баща ми и майка ми била в стола на Института. Баща ми видял майка ми и докато минавала покрай него, с табла в ръка, я посочил на един негов приятел: “Виждаш ли я тази, с белега? Аз ще се оженя за нея”.
Кубинците в общежитията били направо нещо като пънкари. Профуквали парите от стипендията още през първата седмица за кино, шоколадчета, тъмни очила, таксита и други глупости. После някакси скалъпвали месеца като ходели по купони и изяждали мезетата или пък си хващали гаджета рускини, които ги хранели с туршия, сельодка и квас.
Но ако има едно нещо, което да е като стълб в душевността на всички кубинци, това е любовта им към къпането. В който и час от денонощието да влезеш в стая с кубинци, все някой от тях ще стои гол до крьста, полумокър, с кърпа през раменете и ще ти заобяснява небрежно, че току що излиза от банята.
Както майка ми невинно се изрази: “Все се правеха на много чисти”.
И така, лека полека, с помощта на няколко случайни срещи, около 1200 шоколадчета сутрин под възглавницата, и други главозамайващи и успешни трикове започнала любовната история между моите родители.
Година по-късно дядо ми научил за тяхната връзка и веднага усетил мрачната заплаха. Задействал всичките си връзки и си уредил службата на военно аташе в Москва. Но нещата вече били взели правилната насока и не след дълго неизбежното се случило: баща ми и майка ми завършили, оженили се и заминали за Куба.
Същата година, под облачното небе на поредният северен фронт, в два часа, се появих на този жесток свят. Но както вече знаете не от нищото, и не с някаква специална мисия, не като резултат от случайна грешка, спукан презерватив, или безпаметна пиянска нощ, а като плод на една чиста и красива любов. Ойе!
