Един ден разбрах, че щяло да има някакво Депеш парти в Алкохол. Веднага се обадих на Росен:

К: Роска, има ли смисъл да не ходим на ДМ парти, в сряда?
Р: Човече! Няма смисъл! Не е интересно!
К: Точно така! Не знаем какво ни очаква, но не можем да си позволим да го изпуснем!

И отидохме. А вътре някакви мацки ни снимаха и ни дадоха по една визитка, на която пишеше: “Утре ще видите своята снимка в интернет”. Погледнахме се с Росен и заскандирахме: “Интернет! Интернет! Интернет!”

На следващия ден отидохме на въпросния сайт partystars.bg, за да видим снимката. “Това е истинска депешова класическа снимка”, коментира Росен. След това заскандирахме: “Парти старс! Парти старс! Парти старс!!!”

На изпращането на Светльо за Маями видях добра възможност да изразя събраната в мен тъга по класическата схема мастика + мента. Започнахме със свежи майтапи; минахме през приятелски прегръдки; после се повъргалях малко в тревата; после Светльо започна да се съблича; после се опитах да напиша един SMS, но си загубих GSMа в тревата; после танцувахме; после пак се прегръщахме… Сутринта усъмнахме на двора с едни самопоканили се местни момчета, които ни обясняваха нещо за някакви местни обичаи и традиции, за гората и дърветата в нея, както и за някакви кебапчета или по-скоро за тяхната липса.

Като използвах богатата си музикална култура, реших да покажа на Теодор как точно се свири Smoke on the water на чанове…

Около месец по-късно от словосъчетанието тунквана вафла ми дойде идеята за нов музикален стил: тунк.

Споделих това с Теодор и той на секундата измисли първото тунк парче: “Вечери с водка и винооо, вечери с водка и виноооо, лалалаааааа – лаааааа!!!!”

Малко се ядосах, защото си е направо абсурдно да сме нещо като Маркс и Енгелс на тунк музиката, а същевременно толкова много да ми липсват такива вечери…

Хареса ми израза, който употреби Теодор в един мейл – вечери с водка и вино.

Толкова много ми хареса, че в духа на detskazakuska веднага се опитвам да му измисля определение: непланирани вечери, в които не се притесняваш за това къде и как ще усъмнеш, кой ще кара колата след като се напиеш… Не се притесняваш, че имаш среща утре в девет, или че някой има ужасна нужда от теб и те чака точно в този момент… Вечери, в които спокойно може да се случи да завлечеш някой в ъгъла и да му отделиш два безценни часа за да му разкажеш тъжната история на живота си… Вечери, в които можеш да заспиш в един и да се събудиш в три и да продължиш да общуваш и да се размазваш от удоволствие, да се търкаляш по пода и да искаш още вино и водка.

Ако не ме лъже тази лъжлива кучка (паметта) това беше деня… По-точно нощта, когато Сашо ме запозна с Росен, един от онези типове, за които разбираш от пръв поглед, че са готини типове.

Същата вечер в Chamrock опитах флирт с две жени, които не вникнаха в чувството ми за хумор и ме помислиха за малък и срамежлив. А излезе ли ти веднъж име върви доказвай, че всъщност си отворен и че си с пет години по-възрастен от тях.

Интерсно е колко много и ужасно различни жени успяват да проникнат в мислите ми… Някъде след втората ракия ми стана нещо като фикс идея да снимам сервитьорката, която ни обслужваше. Беше от типа hard working girl, качваше се и слизаше по стълбите, носеше огромни подноси с храна, плата със салати, кани с айран, вино и ракия… Въпреки това цяла вечер намираше сили да се усмихва и да отвръща на опитите ни за шеги…

Все не успявах да издебна момента да я щракна – появяваше се изведнъж и докато успея да наглася фотоапарата изчезваше надолу с нова камара чинии. Накрая я помолих да спре за малко и да не мърда и тя смутено се съгласи.

Веднъж имах рожден ден и Светльо беше там. Също като миналата година се напи с алкохол и обичаше всички хора на купона. Освен това беше непрекъснато готов да оказва съдействие, що се отнася до раздвижване на публиката. Помолих го да потанцува малко пред мен, за да го снимам и той прие.

Фирменото парти на Codix на Коледа 2002 година.

В началото бях решил да не пия, или по-точно да пийна само една чашка и да се прибера рано, докато още не са наизлезли ченгетата. Но след като никой не искаше да си говори с мен, реших от мъка да изпия още една. Имаше цяла бутилка Tullamore и изглеждаше сякаш само аз я пия.

Бях вече порядъчно пиян, когато ми се обади Богдана и каза, че идва…

Вечерта завърши в Брилянтин, аз разливах чаши с b52 по масата и настоявах, че искам да остана да спя в бара. На следващата ни среща Богдана ми каза: “Не мога да разбера защо всеки път като излезем да се повеселим ти се напиваш ужасно, а аз имам среща на другия ден в девет часа сутринта”

Бях решил на нова година да се напия зверски, също като миналата (и като по-миналата)… И успях!

До мен е Сами, с когото сме си прекарвали готино по разни купони и кръчми и други весели мероприятия.

Дишо, Невена и още някой… Не мога да го позная по краката… Виждате най-вдясно спящият Милко, на леглото, мъртво пиян.