Веднъж получих следния мейл: “Карлос, это ты? Казанцев Саша, 1966-72 Менделеевский Институт”.

Облещих очи, защото това е институтът, където са учили родителите ми. Веднага се обадих на майка ми, за да разбера, че действително Саша и баща ми са били съквартиранти и много добри приятели в Москва през студентските години. Една вечер, обхванат от носталгия, както си пиел водката сам пред компютъра, Саша решил да потърси стария си приятел и написал “Carlos Arner” в yandex.ru, където по някакъв неведом начин се появил настоящият сайт.

Разменихме няколко мейла. Разказах му за нас. Браво. Колко хубаво, че го направих, си мислех известно време.

Докато Светльо кара Хондьо, аз се опитвам да снимам с ръка извадена през прозореца. От няколкото опита, които направих, този беше най-успешния. Сега, когато Светльо замина за Маями, тази снимка се превърна в поредния инструмент на моята носталгия.

Светльо ни снима с Джошуа при една случайна среща на Славейков.

Години след това доста жени, на които пращах снимката с цел да се влюбят безумно в мен после при срещите ни твърдяха, че изглеждам съвсем различно.

Понякога, особено вечер, когато си лягам, в главата ми се образуват определени химични реакции, които ме карат да си спомням времето, което прекарахме заедно… И в такива моменти си мисля много неща, които и аз не знам мисли ли са или какво.

Варна 1993 година. По това време брат ми беше рапър, а аз слушах Led Zeppelin, Jimi Hendrix и т.н. Времената бяха тежки, храната и алкохола евтини и никой не те пребиваше ако те завареше да спиш сутринта на някой плаж.

Ако някой си задава въпроса как снимките на Светльо успяват винаги да са толкова жълтеникави и просмукани от цигарен дим… За фокусa не коментирам.

Като малки в Куба майка ми всяка вечер след 12 се побъркваше да крещи: “Богдане, Дани…” Кубинчетата, разбира се, посмъртно не можеха да произнесат буквите “г” и “д” една след друга… И ме наричаха “Болдане” барабар със звателния падеж и всичко… За разлика от тук, където всички ме наричат Карлос.

Ако бяха два охлюва можех да кръстя снимката “Среща” и повече да не се занимавам да измислям хитри текстове, но това е Coca Cola… Една снимка на Светослав Краев.