Скъпи приятелю,
Пълният и (засега) напълно завършен вариант на разказа за пътуването ми до Куба през 2005 година Преоткриването на Куба се намира на адрес:
http://preotkrivaneto.blogspot.com

Важно!
Достъпът до разказа е ограничен.
Причината за това е една единствена: Страх ме е, че публичността на някои от фактите, описани в разказа би могла да навреди на роднините ми в Куба. И не искам историята да попада в ръцете на лоши хора.

Защо? За какво толкова се разказва?
Това е документално четиво със сантиментални отклонения. Разказва се за едно пътуване до Куба през февруари 2005-а година, при което се случиха следните значими неща:
- Посетих отново страната, в която се родих и прекарах своето детство;
- Срещнах отново баща си, след 15 годишна пауза;
- За двадесетте дни на престоя ни обиколих целият остров от край до край;
- При това пътуване срещнах безброй свои роднини;
- Установих, че голяма част от тези роднини се занимават с незаконни дейности, за да оцелеят;
- Разбрах, че това което си пропуснал да преживееш, не може да се навакса.

Искаш да го прочетеш?
Първо опитай да влезеш. Ако сме близки е твърде вероятно вече да съм ти осигурил достъп. Ако пък не сме или поради някаква причина съм пропуснал, пиши ми и ще го оправим.

Известни са случите на лошотия при децата, някое убило котка, друго изяло врабче, трето забило кол в спиците на колелото на другарчето си, четвърто пък отхапало ухото на учителката си по математика…

Понякога ги виждам да се мотаят наоколо на групички и да си играят и си мисля какви ли ще станат като порастнат и също така си мисля: защо майките и бащите на тия деца не им пускат повече Боб Марли?!

Според мен когато човек слуша Боб Марли става по-добър.

Както повечето неща в живота ми, Исабел се появи случайно и необратимо.

Беше доста весело, докато все още беше в корема на майка си. Забавлявах се да измислям ситуации с нейно участие, като например онази, в която лекаря, който я изражда я вдига във въздуха, а тя, току що родена, започва да маха с ръце и да се опитва да се отскубне и да крещи: “Пусни ме! Пусни ме! Аз съм голяма вече! Мога да пуша трева!!!”. В други моменти си представях как я вдигам за първи път на ръце и я прегръщам. Просълзявах се от тази мисъл.

Но когато в родилното ми подадоха това вързопче, увито в безброй памперси и жилетчици, не можех да мисля за нищо друго освен за това да не я нараня без да искам с огромните си и груби ръце.

Нямам намерение да превръщам сайта в бебешко албумче, но все пак мисля, че тази снимка е класика…

Това е Исабел, на следващия ден след раждането си, в болницата в Стара Загора.

Похвалих Пикс, че прави страхотни снимки и тя ми прати съвсем в духа на сайта едни детски снимки, направени на плажа в село Рударци. Беше кръстила снимките: dete1, dete2, dete3 и т.н. Веднага си представих как лелката в детската градина им подвиква: “Дете 1, дете 1, слез оттам, веднага… Слез веднага!!!”