Когато бях по-млад, често си мислех, че нещата съществуват само докато аз се занимавам с тях. Например, в деня на уволнението си от казармата, точно след като излязох през портала, се обърнах и погледнах назад. Бях сигурен, че виждам поделението за последно, че това ще бъде краят за него. Без мен със сигурност то щеше да се срути, да се запали и да се взриви в космоса. Месеци след това се върнах да проверя и с учудване установих, че си беше там и че хората след мен учудващо добре се справят с поддържането на безумието вътре.
Малко след като Асен и Ира освободиха апартамента на Денкоглу, в който се помещаваше Хостел Мостел, Мишо минал оттам и снимал това, което останало от сградата. Ето, след Асен всичко се срутва, а защо след мен не!?
