Както повечето неща в живота ми, Исабел се появи случайно и необратимо.

Беше доста весело, докато все още беше в корема на майка си. Забавлявах се да измислям ситуации с нейно участие, като например онази, в която лекаря, който я изражда я вдига във въздуха, а тя, току що родена, започва да маха с ръце и да се опитва да се отскубне и да крещи: “Пусни ме! Пусни ме! Аз съм голяма вече! Мога да пуша трева!!!”. В други моменти си представях как я вдигам за първи път на ръце и я прегръщам. Просълзявах се от тази мисъл.

Но когато в родилното ми подадоха това вързопче, увито в безброй памперси и жилетчици, не можех да мисля за нищо друго освен за това да не я нараня без да искам с огромните си и груби ръце.

Нямам намерение да превръщам сайта в бебешко албумче, но все пак мисля, че тази снимка е класика…

Това е Исабел, на следващия ден след раждането си, в болницата в Стара Загора.

Докато Светльо се сбогуваше с баба си и дядо си в Генерал Тошево, ние с Елена и Ети отдохме до Балчик малко на море. На тази снимка Елена е малко бременна и малко ме преследва, за да не я снимам.