Както повечето неща в живота ми, Исабел се появи случайно и необратимо.
Беше доста весело, докато все още беше в корема на майка си. Забавлявах се да измислям ситуации с нейно участие, като например онази, в която лекаря, който я изражда я вдига във въздуха, а тя, току що родена, започва да маха с ръце и да се опитва да се отскубне и да крещи: “Пусни ме! Пусни ме! Аз съм голяма вече! Мога да пуша трева!!!”. В други моменти си представях как я вдигам за първи път на ръце и я прегръщам. Просълзявах се от тази мисъл.
Но когато в родилното ми подадоха това вързопче, увито в безброй памперси и жилетчици, не можех да мисля за нищо друго освен за това да не я нараня без да искам с огромните си и груби ръце.
