Скъпи приятелю,
Пълният и (засега) напълно завършен вариант на разказа за пътуването ми до Куба през 2005 година Преоткриването на Куба се намира на адрес:
http://preotkrivaneto.blogspot.com

Важно!
Достъпът до разказа е ограничен.
Причината за това е една единствена: Страх ме е, че публичността на някои от фактите, описани в разказа би могла да навреди на роднините ми в Куба. И не искам историята да попада в ръцете на лоши хора.

Защо? За какво толкова се разказва?
Това е документално четиво със сантиментални отклонения. Разказва се за едно пътуване до Куба през февруари 2005-а година, при което се случиха следните значими неща:
- Посетих отново страната, в която се родих и прекарах своето детство;
- Срещнах отново баща си, след 15 годишна пауза;
- За двадесетте дни на престоя ни обиколих целият остров от край до край;
- При това пътуване срещнах безброй свои роднини;
- Установих, че голяма част от тези роднини се занимават с незаконни дейности, за да оцелеят;
- Разбрах, че това което си пропуснал да преживееш, не може да се навакса.

Искаш да го прочетеш?
Първо опитай да влезеш. Ако сме близки е твърде вероятно вече да съм ти осигурил достъп. Ако пък не сме или поради някаква причина съм пропуснал, пиши ми и ще го оправим.

Веднъж получих следния мейл: “Карлос, это ты? Казанцев Саша, 1966-72 Менделеевский Институт”.

Облещих очи, защото това е институтът, където са учили родителите ми. Веднага се обадих на майка ми, за да разбера, че действително Саша и баща ми са били съквартиранти и много добри приятели в Москва през студентските години. Една вечер, обхванат от носталгия, както си пиел водката сам пред компютъра, Саша решил да потърси стария си приятел и написал “Carlos Arner” в yandex.ru, където по някакъв неведом начин се появил настоящият сайт.

Разменихме няколко мейла. Разказах му за нас. Браво. Колко хубаво, че го направих, си мислех известно време.

Роден съм в един мразовит декемврийски ден в град Камагуей, Куба. Трябва да е било към 16 градуса. Според майка ми съм се родил в два часа след обяд, а според баща ми в два през нощта. Той изтъква за доказателство това, че си спомнял как са висели с баба ми пред болницата по нощите с едно одеяло.

За съжаление баща ми не е човек, на когото може да се вярва за такива неща.
Годината е 1973.

Някъде към края на 60те баща ми, Карлос Мануел, заминава да учи химия в Москва. В Куба има недостиг на специалисти и Съветския Съюз пуска яка квота за кубински студенти, за да могат да дойдат, да се изучат и после да се включат в с пълни сили в изграждането на социализма.

Първата година учи руски в Киев, а втората идва разпределението:
Химико-технологичен Институт в Москва, градът майка.

Причините майка ми, валентина, да се озове там са съвсем други…

Просто се е чудела как да избяга от дядо ми. А той като млад искал да бъде учител, но станал партизанин, и след това партията го изпратила във военното училище и станал генерал. Със служебна Волга.

Та вкъщи било малко като в казарма: равнис, мирно… И майка ми измислила да отиде да учи химия в Москва.

Първата регистрирана среща между баща ми и майка ми била в стола на Института. Баща ми видял майка ми и докато минавала покрай него, с табла в ръка, я посочил на един негов приятел: “Виждаш ли я тази, с белега? Аз ще се оженя за нея”.

Кубинците в общежитията били направо нещо като пънкари. Профуквали парите от стипендията още през първата седмица за кино, шоколадчета, тъмни очила, таксита и други глупости. После някакси скалъпвали месеца като ходели по купони и изяждали мезетата или пък си хващали гаджета рускини, които ги хранели с туршия, сельодка и квас.

Но ако има едно нещо, което да е като стълб в душевността на всички кубинци, това е любовта им към къпането. В който и час от денонощието да влезеш в стая с кубинци, все някой от тях ще стои гол до крьста, полумокър, с кърпа през раменете и ще ти заобяснява небрежно, че току що излиза от банята.

Както майка ми невинно се изрази: “Все се правеха на много чисти”.

И така, лека полека, с помощта на няколко случайни срещи, около 1200 шоколадчета сутрин под възглавницата, и други главозамайващи и успешни трикове започнала любовната история между моите родители.

Година по-късно дядо ми научил за тяхната връзка и веднага усетил мрачната заплаха. Задействал всичките си връзки и си уредил службата на военно аташе в Москва. Но нещата вече били взели правилната насока и не след дълго неизбежното се случило: баща ми и майка ми завършили, оженили се и заминали за Куба.

Същата година, под облачното небе на поредният северен фронт, в два часа, се появих на този жесток свят. Но както вече знаете не от нищото, и не с някаква специална мисия, не като резултат от случайна грешка, спукан презерватив, или безпаметна пиянска нощ, а като плод на една чиста и красива любов. Ойе!