Интерсно е колко много и ужасно различни жени успяват да проникнат в мислите ми… Някъде след втората ракия ми стана нещо като фикс идея да снимам сервитьорката, която ни обслужваше. Беше от типа hard working girl, качваше се и слизаше по стълбите, носеше огромни подноси с храна, плата със салати, кани с айран, вино и ракия… Въпреки това цяла вечер намираше сили да се усмихва и да отвръща на опитите ни за шеги…
Все не успявах да издебна момента да я щракна – появяваше се изведнъж и докато успея да наглася фотоапарата изчезваше надолу с нова камара чинии. Накрая я помолих да спре за малко и да не мърда и тя смутено се съгласи.
