Малко усещания действат толкова благотворно на самочувствието като онова, което се изстрелва в мозъка ти когато, веднъж влязъл в бара и застанал зад тезгяха, още преди да се е случило каквото и да било друго, барманът те попита: „Обичайното ли, господине?”. Усещането е толкова жизнеутвърждаващо, че отговорът е винаги да, дори в случаите, когато не си имал намерението да пиеш „обичайното”. Именно затова, като начало, в баровете трябва да се сяда винаги на бара.
Няма нищо по-интимно от това да пиеш лакът до лакът с непознат, нито пък толкова малко интимно, защото и двамата пиете мълчаливо, с погледи забити в рафтовете с бутилки, или в касовия апарат, или, в зависимост от постигнатата степен на вдъхновение, в текстурата на дървото на плота. В този случай от бармана се изисква чувство, както и способността да дриблира, в противен случай може да се изпречи между очите на пиещия човек и бутилките (или касовия апарат), в които последният вторачено се взира.
Не би било зле да се направи лабораторен анализ на повърхността на тези бутилки и касови апарати. В тези повърхности сигурно са впити мислите на десетки пиячи, нещо, което не е за подценяване като се замислим какви гениални идеи, поне от гледна точка на пиещия, започват да ти хрумват след втория джин.
На бар трябва да се ходи сам, защото да разговаряш с някого на тези мънички столове е неудобно. Ако се говори трябва да е кратко и с поглед насочен винаги напред, все едно се опитваш да омажеш с гласа си бутилките и касовия апарат с идеите, които споделяш.
Писателят Хемингуей се разполагал в най-левия край на бар Ел Флоридита, в Хавана. Поръчвал си дайкири на име Папа’с спешъл, с повече ром от обикновеното дайкири. Пиел на крак, тъй като вярвал, че така може да се пие повече. На третия Папа’с спешъл започвал да прожектира идеите си срещу бутилките и срещу касовия апарат, който между другото е много стар и красив. И тъй като никой все още не е намерил начин да се вземе посявка и кръвна картина от тези предмети не можем, поне по тази линия, да научим за идеите, който са се трупали в главата на Хемингуей на височината на третия му Папа’с спешъл.
За щастие, барманът от онова време бил специалист по този вид идеи, които хем не се губят, хем не можеш да възстановиш. Изключително интелигентно решил да застава, всеки път щом имал възможност, между гласа на Хемингуей и бутилките или касовия апарат, според случая. Този барман продължава, към днешна дата, да обслужва клиентите на Ел Флоридита и не е никак странно да го чуеш внезапно да рецитира, ред по ред, много тихо, някоя от страниците на Старецът и морето.
Писателят Скот Фитцджералд се напивал от две чашки – един от най-лошите пиячи, които светът помни. Имал някаква алергия към алкохола, която бързо го вадела от битката, а съответно и от бара в състояние на пълно безсъзнание. Въпреки това, по време на престоя си в Париж, излизал да пие с Хемингуей, който още тогава имал Нобелова награда по пиене.
Фитцджералд бил истински фанатик що се отнася до онова лекарство за самочувствието, с което започнахме тези редове. Бил готов да изпие две чаши и да припадне на земята, само и само да получи своето „обичайното ли, господине?” от бармана.
Казват, че Скот престанал да пише и пропаднал в деня, в който влязъл в бара на хотел Риц, в Париж, и барманът имал лошият вкус да го попита: „Какво ще желаете, господине?”.
Изнамерил, превел и редактирал: Карлос Арнер
