Богдана веднъж ме изненада, като ми каза, че е успяла да ми изнамери любимия албум на Wolfgang Press “Funky Little Demons”. Супер много се зарадвах и даже неблагоразумно побързах да го разглася и да го обещая на няколко души, които от тогава през няколко дена ми пускат съобщения в ICQто от рода на: “Wolfgang Preeeesss…” Аз от своя страна им отговарям с “Пача мааасссс”, но знам, че това е само временно…

Това беше преди месеци, а още не съм го и виждал този диск. Богдана сигурно е избягала в Южна Америка, или го е дала на друг, или е решила да си го запази, или го е накапала с конфитюр, или го е оставила на слънце да се деформира… Толкова много хипотези…

Давай диска, куче!

Интерсно е колко много и ужасно различни жени успяват да проникнат в мислите ми… Някъде след втората ракия ми стана нещо като фикс идея да снимам сервитьорката, която ни обслужваше. Беше от типа hard working girl, качваше се и слизаше по стълбите, носеше огромни подноси с храна, плата със салати, кани с айран, вино и ракия… Въпреки това цяла вечер намираше сили да се усмихва и да отвръща на опитите ни за шеги…

Все не успявах да издебна момента да я щракна – появяваше се изведнъж и докато успея да наглася фотоапарата изчезваше надолу с нова камара чинии. Накрая я помолих да спре за малко и да не мърда и тя смутено се съгласи.

След няколко-месечно мълчание, Богдана ми се обади една нощ в 1:00 часа и ми каза, че съм й липсвал и че от мъка си е направила бикини с логото на Детска Закуска. Е… Това е секцията за истински фенове!

Фирменото парти на Codix на Коледа 2002 година.

В началото бях решил да не пия, или по-точно да пийна само една чашка и да се прибера рано, докато още не са наизлезли ченгетата. Но след като никой не искаше да си говори с мен, реших от мъка да изпия още една. Имаше цяла бутилка Tullamore и изглеждаше сякаш само аз я пия.

Бях вече порядъчно пиян, когато ми се обади Богдана и каза, че идва…

Вечерта завърши в Брилянтин, аз разливах чаши с b52 по масата и настоявах, че искам да остана да спя в бара. На следващата ни среща Богдана ми каза: “Не мога да разбера защо всеки път като излезем да се повеселим ти се напиваш ужасно, а аз имам среща на другия ден в девет часа сутринта”

Богдана на корицата на Егоист.

Веднага си измислям миниразказ, в който Богдана се дави в морето и аз естествено я спасявам. Изкарвам я на брега, просваме се драматично на пясъка… Тя цялата е мокра, даже се закашля и изплюва малка рибка… А на брега вече се е събрала групичка статисти, които коментират: “Не изглежда като онази Богдана от корицата на Егоист”. “Я се разкарайте бе!” им извиквам аз и те засрамено се обръщат и с наведени главички започват да се разотиват от моя миниразказ.

Веднъж както си проверявах пощата и гледам вътре един email… Той започваше със: “Здравей Карлос…” и завършваше с: “…или каквото там пият лошите момчета след работа”. Така се запознах с Богдана Златева.