Ето с какво би ми било приятно да се занимавам, макар и между другото. Въобще, напоследък се занимавам с толкова малко приятни неща, че вижте отчаянието докъде ме докара. Тази тениска не изглежда супер-оригинална и да – може би излъчва лек негативизъм, но поне е някакъв опит в тая насока. Дръжте се, че идват тениските!

Когато я попитах, Мадлен каза, че за нея щяло да бъде чест да публикувам рисунката й в Детска Закуска.

За мен пък това е странен вид дейност и удоволствие, особено когато става въпрос за непринудени тефтерни драсканици, нарисувани в междучасието…

Мадлен пък е на 16 години… Какво повече да казвам… Освен че е призната за млад талант и наша млада надежда… Само още не е ясно точно в коя област…

Дойде ред и на Ина да се обезсмърти завинаги!

Попитах я какво да пише отдолу и тя ми каза:
“Напиши: понякога от интернет пространството долита изкуство от друг вид.”
Пънкарско, а?

Понякога от интернет пространството долита изкуство от друг вид.

Става ясно, че това са русунки на Ина, нали? Да не си помисли някой, че съм аз, защото не мога да рисувам… Особено цветни неща.

Не е субстанция, там както е химичната формула на изкуството.

Първият ми ден в казармата, в подражание на Че Гевара.

Веднъж помолих Ина Димова, дизайнерка в Маг Студио и приятелка и много добра художничка (и много готино вицове разказва и… и т.н.) да ми нарисува едно човече за една flash игричка, която смятах да правя по това време. Заданието беше – да е весело и идиотско.

Много мразя да ме гледат, докато работя… Поне докато не съм стигнал донякъде. За да реша този проблем в WizCom, една от компаниите, за които работих, направих тази картинка и си я сложих на десктопа, но имах само частичен успех сред по-срамежливите колежки.

Любимия screensaver, свалих си го от сайта на Black Dog, едни музиканти, които свирят космическа музика. Сайта за съжаление го няма вече, както и групата, така че ако някой иска да си го свали да почака докато го сложа за download тук.