Веднъж, докато Биляна беше в Турция на море, от нямане какво да правя, а и като урок за моите приятели, че мога чудесно и без тях да си намирам забавления, отидох с колегите ми от WizCom в Триград.
Първата вечер не беше нищо особено: всички се наядоха и се изнесоха да спят. Аз обаче останах на масата с Ники Кънчев и Георги Любенов (които се оказаха в същата квартира, в която бяхме ние). Играхме до три часа на 3-5-8, изпих почти цяла бутилка мастика и накрая те също ме зарязаха и отидоха да спят. Остана ми само хазяина за компаня. Подхванах го с някакви теми, за безработицата, за София, за каквото се сетих… За секунда ми мина през ума, че може би стои с мен само защото го е страх да ме остави сам да не счупя нещо. Написах няколко поеми и си легнах.
