Като малки в Куба майка ми всяка вечер след 12 се побъркваше да крещи: “Богдане, Дани…” Кубинчетата, разбира се, посмъртно не можеха да произнесат буквите “г” и “д” една след друга… И ме наричаха “Болдане” барабар със звателния падеж и всичко… За разлика от тук, където всички ме наричат Карлос.
